неделя, 15 май 2011 г.

СВЕТИ ЦАР БОРИС, ПОКРЪСТИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ

 Неделя Четвърта след Пасха, на Разслабления
  Свт. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски - 2 май стар стил
Св. благоверен и равноапостолен цар Борис, в кръщение - Михил, Покръстител на българите.( †907). Св. прав. Тавита (подв.).

    



Тропар на св. Атанасий, глас 3-ти
Столпъ былъ еси православия, божественными догматы подтверждая Церковь, священноночальниче Атанасие: Отцу бо Сына единосущна проповэдавъ, посрамилъ еси Ария. Отче преподобне, Христа Бога моли, даровати намъ велию милость.

  
Елена Николова
Св. Атанасий Велики - стълбът на Православието  

   През 2003 г. се навършиха 1660 г. от провеждането на Сердикийския църковен събор през 343 г., на който е присъствал и Александрийският архиепископ св. Атанасий. Голям интерес представляват личността и делото на св. Атанасий, както и епохата, през която е живял. Четвърти век от историята на Църквата Христова е несъмнено епоха на процъфтяване на богословската мисъл и на най-бележити отци и учители на Църквата както на Изток, така и на Запад. Между тези бележити отци челно място заема не само по време, но и по значение и заслуги за Църквата безспорно св. Атанасий Александрийски, именуван още Велики. Самото му име, означаващо „безсмъртен”, отговаря напълно на паметта, която християните от векове пазят за него.

    Св. Атанасий е роден в гр. Александрия през 293 г. от родители християни гърци, макар по-късно като архиепископ да е проповядвал и писал на коптски език. Като дете той е преживял жестокото гонение на християните при император Диоклетиан.
    Получил е солидно духовно образование в т. нар. Александрийска богословска школа, основана според бл. Йероним още от евангелист Марк. Освен това изучава до съвършенство граматика, реторика, диалектика, право. Големите дарования, подготовката и вярата на младия Атанасий привлекли вниманието на Александрийския епископ Александър и той го назначил за свой секретар, а в 319 г. го ръкоположил за дякон. Като секретар на архиепископ Александър св. Атанасий присъствал и взел дейно участие в заседанията на Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Макар и още млад дякон, по думите на св. Григорий Богослов, той „бил удостоен с първенство между събралите се" епископи (слово 21, 9). Изявил се на събора като смел и твърд защитник на Православието, „най-силен борец против арианите" (Сократ, Църковна история I, 8), „бил
предмет на удивление на светия и велик Никейски събор" (св. Кирил Йерусалимски, Послание до презвитерите). Св. Атанасий смело доказал същността на лъжеучението на египетския презвитер Арий, (който отричал божественото достойнство на Сина Божи и същността на Светата Троица), и най-много допринесъл за неговото осъждане и отлъчване от Църквата. Оттогава цялата негова дейност е свързана с борбата против арианството, което му навлякло омразата на арианската партия.
   
Наскоро след събора архиепископ Александър починал. На негово място единодушно бил избран от клира и народа през 326 г. св. Атанасий и ръкоположен от множество египетски епископи за негов приемник. По това време в Александрийската църква не било спокойно поради арианската ерес и мелитианския разкол. И ариани, и мелитиани насочили своите стрели срещу смелия и неустрашим защитник на Никейската вероизповед. Затова св. Атанасий, заел достойно престола на св. евангелист Марк, трябвало да употреби всички сили и средства за запазване чистотата на вярата и мира, единомислието и единството в Църквата. Не един път той бил изправян пред смъртна опасност. Пет пъти бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра и от 47 години служение 19 е прекарал в изгнание.
   
Арианите злепоставили св. Атанасий с лъжи и клевети пред император Константин Велики, по негова заповед бил изпратен на заточение в Трир - Галия (първо изгнание 335-337 г.), където бил посрещнат с голяма любов. След смъртта на император Константин Римската империя се управлявала от неговите синове - западния император Констанс (или Константин II) и източния император Констанций. По застъпничеството на император Константин II Констанций разрешил на св. Атанасий да се завърне в Александрия на 23.11.337 г. Но арианите продължили със своите клевети и обвинения и спечелили на своя страна император Констанций. През 339 г. на събор на арианските епископи в Антиохия св. Атанасий отново бил обявен за свален от архиепископската катедра и трябвало да напусне Александрия. Отправил се за Рим, където бил приет сърдечно от папа Юлий I (второ изгнание 339-346 г.). Пребиваването на св. Атанасий на Запад имало благоприятни последици за Западната църква. Той запознал западните християни с необикновения живот на египетските монаси отшелници и с това допринесъл твърде много за разпространението на монашеството на Запад.
Състоялият се през 340 г. събор в Рим задълбочено обсъдил обвиненията срещу св. Атанасий и намирайки ги за неоснователни, признал великия трибун на Православието за единствен законен епископ на Александрия.
    Арианите, обединени около Евсевий Никомидийски, прибягнали до създаването на нови „догматически
формули", като с това се домогвали да омаловажат Никейския символ на вярата.
     С надежда, че един нов вселенски събор ще доведе до умиротворение и единство в Църквата, утвърждаване на Православието, окончателна реабилитация на св. Атанасий и др. защитници на Никейското изповедание, бил свикан Сердикийският църковен събор, който се състоял в град Сердика (дн. София) през есента на 343 г. В своята „История
на арианите" св. Атанасий съобщава, че под решенията на Сердикийския събор се подписали над 300 епископи. Съборът се председателствал от авторитетния епископ Осий Кордубски. Сердикийските отци единодушно потвърдили невинността на св. Атанасий, а срещу арианстващите епископи в християнския Изток съборът произнесъл съответни присъди - лишаване от катедрите им и отлъчване.
    Няколко от епископите, сред които Осий Кордубски и Протоген Сардикски предложили да бъде съставено ново вероопределение, което би задоволило и източните епископи. Верен на своята ревност в защита на Никейския символ, св. Атанасий се противопоставил енергично на проекта за нова догматическа формулировка. Такъв проект - както ни уверяват историците Сократ, Созомен и блажени Теодорит Кирски - наистина бил подготвен. Под влияние на св. Атанасий обаче участниците на събора решили да се задоволят „с
вярата, изповядвана от Отците в Никея; не е нужно да се съставя ново вероопределение" и да се хвърля сянка върху решенията на Първия вселенски събор, които Сердикийският църковен събор потвърдил.
   
След завършването на събора св. Атанасий се отправил за Сирия и Палестина (минавайки вероятно през днешна Югоизточна България и Турция). На 21 ноември 346 г., поканен от император Констанций, св. Атанасий се завърнал в Александрия и заел отново архиепископската си катедра.
След смъртта на император Констанс (350 г.) император Констанций отново застанал открито на страната на арианите. Под негово влияние на събора в Медиолан (355 г.) св. Атанасий бил обявен за свален от катедрата. Смелите му защитници - епископ Осий Кордубски и папа Либерий, били изпратени на заточение. През 356 г. бил изпратен в Александрия от императора военачалникът Сириан, за да задържи св. Атанасий. През време на вечерното богослужение той влязъл с войници в храма „Св. мъченик Теона", но св. Атанасий успял незабелязано да се укрие между певците и да напусне храма. Отдалечил се в пустинята при монасите отшелници (трето изгнание, 356-362 г.). Александрийската епископска катедра била заета от арианския епископ Георги Кападокиец. Православните християни били подложени на жестоки преследвания. Като научил за това, св. Атанасий написал послание до своите събратя епископи в Египет и Либия, в което говори: „Нищо
да не ни отлъчва от любовта Христова, макар и еретиците да ни застрашават със смърт, защото ние сме християни, а не ариани; бъдете образци за другите и докажете на всички, че е настанало време да се борим за истината...Касае се за това, което е от всичко по-важно, да се отхвърли или да се запази право-славната вяра" (окръжно послание до епископите на Египет и Либия, в Апология против арианите, 20-21).
    Да бъдат на страната на св. Атанасий за тогавашните християни означавало да бъдеш истински член на Църквата Христова. „Твоето
усърдие към Атанасий - писал св. Василий Велики на епископ Ефрем - е най-очевидното доказателство за твоето православие."
   
По древен обичай св. Атанасий отправял всяка година послание до подведомствените му египетски църкви, в които послания определял деня на празнуването на Възкресение Христово. От 39-те пасхални послания около 15 са открити в по-ново време в сирийски превод в един от Нитрийските манастири и издадени през 1848 г. от английския учен Кюртон.
   
Св. Атанасий Велики се изявява и като църковен проповедник-оратор с постижения, които с течение на времето не само трогват, но и завладяват многото му слушатели, които се тълпят да го слушат в храмове, по площади, улици и полета, дори и из пустинни места, където е горяла борбата против Въплътилия се на земята Бог Слово, за или против Единосъщния на Отца и Сина Дух Свети, за или против основаната от Спасителя Църква. За характера и съдържанието на проповедничеството на св. Атанасий Велики съдим както от житието му, от свидетелствата на отделни отци на Църквата за него, така и от запазените негови проповеди (слова, беседи, речи).
   
Прославеният александрийски светител е влязъл в историята като най-мощно светило на апологетико-полемичната и догматическа проповед. Притежавал е необходимите за такова служение черти в характера: кротост, смирение, вътрешна устойчивост и бодрост срещу безкрайните огорчения и клевети, себежертвеност, тактичност, мъдрост, далновидност, безкомпромисност, неотстъпчивост към враговете на истината, на Църквата, към своите собствени врагове, дълбока вяра в Бога и нескончаема ревност в служението на правата кауза на Божията църква в света.
   
Св. Атанасий Велики се оказва първият измежду проповедниците в Църквата, който на широка основа, с дълбока умозрителност и изчерпателност се опитва да разкрие и обясни истината за Бога в Неговата троичност. Изтъквайки тезата си, че арианството е хула срещу Спасителя, че Арий отрича Сина Божи и Го причислява към тварите, светителят навлиза в същността на Ариевото учение и го разобличава. Според етическите и социалните възгледи на св. Атанасий Единородният Син Божи (Бог Слово, Логосът) станал Човек, за да възстанови Божия образ в човека, да го възведе към Бога, да го обожестви. Той отхвърля учението, че човешките постъпки се управляват от съдбата и от движението на звездите и са предопределени от рождение. Според светителя човек е създаден от Твореца със свободна воля. Чрез свободната си воля човек може както да извършва добро, така и да се отклонява от него, т.е. да извършва зло, подчинявайки се или отклонявайки се от изпълнението на Божията воля и закон.
   
Св. Атанасий Велики е изказал ценни мисли за държавата и отношението й към Църквата. Според него истината и правдата са задължителни за всички граждани, включително за императора, тъй като чрез тях той управлява безопасно.
Величавата и плодоносна богословска архипастирска и богословска дейност на св. Атанасий е високо оценена както от неговите съвременници, така и от следващите поколения и изобщо от цялата Църква - Източна и Западна. Той пръв от малцината отци на Църквата е наречен Велики. Единствен той се почита и прославя от Църквата като „баща на Православието". В своето „Похвално слово за св. Атанасий" св. Григорий Богослов подчертава, че да се възхвалява св. Атанасий, значи да се възхвалява добродетелта, защото той притежава всички добродетели. „Той стана образец за своите приемници (Слово 21, 1-2) и неговият живот и нрави са правило за епископите, а неговите догмати - закони за Православието." Преп. Козма в VI в. съветва: „Ако намериш което и да било от съчиненията на св. Атанасий и нямаш хартия, припиши го макар и на дрехата си." А в най-ново време той е наречен „едно от най-великите явления на цялата история на Църквата". Заради големите заслуги на св. Атанасий в защита на Православието в посветените нему служби на 18 януари и 2 май св. Църква го прославя като „велико украшение на светителите", „учител на учителите", а в тропара му го възпява като „стълб
на Православието".
 _____
 



Тропар на св. цар Борис, глас 6-ти
Исполненъ страха Божия, былъ еси жилище Светаго Духа:  оутвердивъ вэру Христову престолъ и жезлъ царствия оставилъ еси, богоблаженне царю Борисе: Вселивъ же ся въ пустыню, процвэлъ еси в подвизэхъ и обрэлъ еси благодатъ пред Господемъ. Нынэ же предстоя престолу Всевышняго, моли Христа Бога, даровати народу нашему мудрость и силу, намъ же, молящимся тебэ, спасение душам нашим.


Архимандрит Серафим (Алексиев)

ЖИТИЕ НА СВ. ЦАР БОРИС, ПОКРЪСТИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ


    Бог, Който „произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване“ (Деян.  17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). И всичко това Той правеше от любов към тях, „за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас, защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян.  17:27-28). В благостта Си Той промисли и за българския народ. След като този народ се бе настанил в границите на днешното наше отечество, Бог благоволи да издигне сред хановете му св. цар Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, тънеща дотогава в мрака на езичеството. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар